ЛИнК.

В списанието се поместват текстове на български и на английски език: изследвания (до 45 000 знака с интервалите) и рецензии (до 10 000 знака с интервалите), които не са излизали включително и като части от книги и не са депозирани в други издания. Материали с по-голям обем от посочения за съответната категория се разглеждат и публикуват по преценка на редакторите. Текстовете се изпращат на адрес review-linc@uni-plovdiv.bg във формати .doc или .docx и .pdf, шрифт Times New Roman.

Най-напред се посочват авторовото лично име и фамилия, както и институцията, към която изследователят принадлежи; следва заглавието на статията/студията. Основните тези на труда се представят в резюме с обем до 200 думи (ключови думи до 7). Ако оригиналният текст е на български, всичко изброено се представя и на английски. След изложението се поместват благодарности (евентуално), цитирана литература, използвани съкращения, информация за автора (на английски език име, степен, длъжност, месторабота, град, страна, служебен e-mail, по възможност персонален ID номер / WoS, Scopus, ORCID, РИНЦ). В отделен файл се изпраща кратка справка за професоналното поле, в което се изявява авторът, областите на научните му интереси, репрезентабилните му изследвания.

Ако изследването включва графики, таблици и/или илюстрации, те се номерират и се поместват там, където се споменават за първи път, а не в края на текста.

Не се препоръчва в изложението да се използват табулиране, болдиране, подчертаване, разредки в рамките на дума, думи или пасажи само с главни букви (смислов акцент може да се обозначи чрез курсивиране); в текстовете на кирилица вековете се изписват с римски цифри, в текстовете на английски с арабски.

Бележките са под черта, автоматично номерирани (10 пункта, единична разредка).

Не се препоръчва автоцитиране.

Цититираните източници се посочват вътре в текста. В кръгли скоби се изписва фамилията на цитирания автор, годината на издаване на съответния труд, след двоеточие страницата/страниците.

Примери

• когато се визира цяло произведение:
  One such example is Dan Dana’s analysis of the heritage of Zalmoxis (Dana 2008);
• при цитиране на определена страница или страници:
  … The deverbative noun… (Markey 1985: 209; Hamp 1982: 165–166).
• при цитиране на текстове на кирилица авторовото име в скобите се изписва и транслитерирано:
  Both languages shared the devoicing of the PIE glottalic stops (Дуриданов / Duridanov 1976: 101).
• При транслитериране на кирилица или на гръцка азбука се спазват правилата за транслитерация, утвърдени от съответната държава. Българските имена и заглавия се транслитерират според Закона за транслитерация на Република България https://www.mrrb.bg/bg/zakon-za-transliteraciyata/; като помощник при транслитерирането на българската кирилица може да се използва https://slovored.com/transliteration/, за руската кирилица https://www.seo-ap.ru/translit/.
• Електронни източници се цитират, като в скоби се посочват името на автора и датата на съответната публикация. Ако авторът е неизвестен, се посочват заглавието и датата (при дълги заглавия се изписват първите две-три думи). Цитираните електронни източници също присъстват в списъка с използвана литература.

В списъка на цитираните изследователи и трудове авторовите фамилии се подреждат азбучно (кирилица, латиница, гръцка азбука), като изписаното с кирилска или с гръцка азбука следва да се даде транслитерирано в квадратни скоби веднага след оригиналния текст. Посочва се ISBN / ISSN, DOI, ако съответното издание/съответната публикация притежава такъв идентификатор.

Примери

• Книги с един автор:
  Lewis 2002: Lewis, G. The Turkish Language Reform: A Catastrophic Success. New York: Oxford University Press. ISBN 978-0199256693.
  Андрейчин 1944: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София: Хемус. [Andreychin 1944: Andreychin, L. Osnovna balgarska gramatika. Sofia: Hemus.].
• Книги с повече от един автор:
  Thomason & Kaufmann 1992: Thomason, S. & Kaufmann, T. Language Contact, Creolization, and Genetic Linguistics. Berkeley: University of California Press. ISBN 9780520078932.
  Килева-Стаменова, Денчева 1997: Килева-Стаменова, Р., Денчева, Е. Речник: „неверните приятели на преводача“. Пловдив: Lettera. [Kileva-Stamenova, Dentscheva 1997: Kileva-Stamenova, R., Dencheva, Е. Rechnik: „nevernite priyateli na prevodacha“. Plovdiv: Lettera.]. ISBN 954-516-066-7
• Когато един автор има повече от една публикация в дадена година, публикациите се показват по азбучния ред на заглавията:
  Георгиев 1957а: Георгиев, Вл. По въпроса за носовите гласни в съвременния български език. Български език, 7 (1957), 4, 353–376. [Georgiev 1957a: Georgiev, Vl.Po vaprosa za nosovite glasni v savremenniya balgarski ezik. Balgarski ezik, 7 (1957), 4, 353–376.]. ISSN 0005-4283
  Георгиев 1957б: Георгиев, Вл. Тракийският език. София: БАН. [Georgiev 1957b: Georgiev, Vl. Trakiyskiyat ezik. Sofia: BAN.].
• Публикации в сборници:
  Lubotsky 2001: Lubotsky, A. The Indo-Iranian Substratum. In: Carpelan, C., Parpola, A., Koskikallio, P. (Eds.): Early Contacts between Uralic and Indo-European: Linguistic and Archaeological Considerations. Vammala: Finno-Ungaric Society, 301–317. ISBN 9255150593.
  Таринска 1980: Таринска, Ст. Софроний Врачански, румънското общество и румънската литература. В: Русев, П., Ангелов, Б., Конев, И., Кицимия, Й., Велики, К., Ангелеску, М. (ред.): Българо-румънски литературни взаимоотношения през XIX век. София: БАН, 179–201.[Tarinska 1980: Tarinska, St. Sofroniy Vrachanski, rumanskoto obshtestvo i rumanskata literature. V: Rusev, P., Angelov, B., Konev, I., Kicimiya, Y. Veliki, K., Angelesku, M. (red.): Balgaro-rumanski literaturni vzaimootnosheniya prez XIX vek. Sofia: BAN, 179–201.].
• Публикации в периодични издания:
  Weigand 1921: Weigand, G. Die bulgarischen Rufnamen, ihre Herkunft, Kürzungen und Neubildungen. Jahresbericht des Instituts für rumänische Sprache zu Leipzig, XXVI–XXIX, 104–192.
  Мирчев 1952: Мирчев, К. За периодизацията на историята на българския език. Известия на Института за български език, 1 (1952), 194–202. [Mirchev 1952: Mirchev, K. Za periodizaciyata na istoriyata na balgarskiya ezik. Izvestiya na Instituta za balgarski ezik, 1 (1952), 194–202.]. ISSN 0323-9934
• Речници:
  БЕР = Български етимологичен речник. София: БАН. 1971–.[BER = Balgarski etimologichen rechnik. Sofia: BAN. 1971–.].
• Електронни ресурси:
  • Книги:
    Dereń 2005: Dereń, B. Pochodne nazw własnych w słowniku i w tekscie. Opole: “Uniwersytet Opolski”, 2005. [Studia i Monografie, Nr 348]. <https://www.sbc.org.pl/Content/77263/>, retrieved on 09.10.2015.
  • Статии:
    Rose-Redwood & Alderman 2011: Rose-Redwood, R. & Alderman, D. Critical Interventions in Political Toponymy. ACME: An International E-Journal for Critical Geographies, 10 (2011), 1, 1–6. <http://www.acme-journal.org/index.php/acme/article/view/879/735>, retrieved on 06.11.2016.

Редакцията си запазва правото да не разглежда текстове, които не са съобразени с оповестените технически изисквания към предложените за публикуване трудове.